17.05.2016
  • English Translation

    SI Club Ruse The flavour of bread

    After the first event under the Project “Tastes of Danube – Bread, Wine and Herbs”, when we learned about “the way of the bread” and tasted some breads made by members of SI Club Ruse, we decided to make our own rye bread. We started from scratch – a week before our meeting on 14.05. 2016, Juliana started the sourdough. It is a simple mixture of rye flour and water, which after a week of fermentation, closely watched and directed, is ready to turn into bread. In some Bulgarian villages (Oryahovo, where a year ago we had the Danube day with Frau Carmen Stadelhofer) there is a custom, observed to present day, called “Vardene kvas” (Watching over the sourdough). On the day of baking it took 10 hours before the bread came out of the oven! All four members of SI Club Ruse took part in kneading the dough and decorating the bread loaves with herbs and olives. We were genuinely moved by the whole process, eager to see our creation – and when its aroma filled the room, we felt like our grandmothers had felt a hundred or so years ago, when they prepared the bread in this same way to feed their big families (14-18 members). We only made 5 loaves, but we felt like we have baked a whole big batch. Juliana kept telling us her stories about Bulgarian traditions related to bread-making. Herbs and wine were part of our evening too – they enhanced the taste of our masterpiece.

    The sourdough that Juliana made was shared with several Soropitimists and they will now bake bread in their homes.

  • Original Language

    АРОМАТЪТ НА ХЛЯБА

    След интересния разказ на Юлияна за пътя на хляба и вкусните хлябове на нашите сестри Цецка, Вили, Марияна Иванчева и Юлияна, решихме и ние да си направим ръжен хляб. Започнахме отначало. Една седмица преди срещата ни на 14.05. 2016 г. Юлияна започна да приготвя квас. Спомняте ли си за обичая „Вардене квас“ от село Ряхово? Всичко тръгва от една проста смес: вода и ръжено брашно. След едноседмична ферментация и много любов, квасът е готов да се превърне в хляб. В самия ден на печенето са необходими 10 часа, докато излезе хлябът от фурната! Решихме да направим обикновен ръжен хляб, но се наложи да добавим брашно тип Грахам и пълнозърнесто брашно. Бяхме четири сестри и всички се включихме в месенето и украсяването на хляба с мащерка, розмарин и маслини. Вълнувахме се искрено и с нетърпение го наблюдавахме – да не превтаса, надига ли се, да не изгори. И когато ароматът му изпълни стаята, разбрахме как са се чувствали нашите баби и прабаби, които са месели хляб по този начин за големите български семейства. Нашите хлебчета бяха пет, но им се радвахме сякаш бяхме направили цяла фурна с хляб. Юли продължи да ни разказва за откритията, които е направила по време на проучването си за историята на хляба и българските традиции свързани с него. Билките и виното не бяха забравени, те присъстваха на трапезата и подсилиха вкуса на нашия шедьовър.

    Да не забравя, квасът на Юли беше разделен на няколко части и сега хляб ще месят в домовете си Цецка, Милена, Дидка, Миряна (тя беше нашата любезна домакиня – на нея и на брат Наско благодарим за гостоприемството!)

  • Additional Translations